Куршум прободе тялото ми,
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя,
ще си спомня как без тебе аз живея,
макар и винаги за твоите ръце да копнея.
Ти си моят дар от Бога,
без теб аз не мога,
дори и да те няма,
ти пак си тук - в мен,
живеещ в моя дом душевен,
скромен,
а сега ще трябва да останеш спомен.
Окована във вериги,
по средата на тъмната празна стая,
аз пак теб чакам,
търся,
за теб крещя,
шептя,
понякога даже и скърбя.
Куршум прободе тялото ми,
а аз гледайки теб,
започнах да бягам,
дланите си обгърнати в прегръдка да ти дам,
прерязани, със сълзи пропити с горчилка,
не съм чак толкова велика.
Последния ми допир с теб,
сгушила се в гърдите ти,
чуваща сълзите ти,
обичам го повече от себе си..
Куршум прободе тялото ми,
ала той отдавна бе забит в душата ми,
скърбяща, викаща,
превърнала ме в блед човек,
жадуваща само и единствено за теб.
Обичай ме бих ти казала аз,
ама насила не работи любовта при нас,
затова оставям на съдбата,
може някога да се получат нещата.