Кутийка за спомени
В кутийката ми за спомени си те прибрах,
скрих те под картички с неизказаните мои мисли, потънали във прах
и сякаш в опит да избягаш, разбъркваш всеки ден
онези потаени мои чувства забравени дълбоко в мен.
Ах колко много имам да ти споделя,
всяка чута нова песен, радост и тъга,
ала ти стоиш безмълвен, отегчен
и чакаш да излезеш, и оставаш несломен.
Всеки ден те виждам, прокрадваш се по страници от книги,
чувам как гласът ти шепне за истории, които са те впечатлили.
Чакам да те срещна по улици безлюдни, да се видиме очи в очи,
отново да те докосна и да те целувам, там където пожелаеш ти.
Всичко в мене вика, не иска да те спре,
да ме унищожаваш бавно... бавно – парче по парче .
В гърдите ми огънят гори, със сълзи се опитвам да го изгася,
а ти подклаждаш го с картички от мисли и остатъците от моята душа.
От кутийката със спомени не ще останат само няколко греди,
но докато не те забравя, огънят ще си гори.
Къде си ти, върни се, остани до мен!...
Аз кутийчица от спомени си имам, там ще си от пожара защитен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
