Кутия с лъжи
За тебе бях забравила дори -
сега си тук и носиш изненада.
Запомнил си рождените ми дни
и миговете пълни със наслада.
Трепериш от вълнение обаче,
изглежда си жадувал тази среща.
Ала на мене просто ми се плаче,
днес не съм ни млада, ни гореща.
Подарък си донесъл. Колко мило!
И лъскава кутия ми подаваш...
Съмнявам се да няма нещо гнило -
здраве и любов ми пожелаваш.
Какво ли има вътре, ми е чудно -
отварям я с треперещи ръце.
Кутията е празна и е трудно,
да мисля за какво ли ще ми е...
Казваш в нея спомени да пазя,
да я напълня с миговете наши.
Чуй ме драги, в минало не газя,
не вдигам тост със празни чаши!
Наивна и безумна ме познаваш,
ако желаеш, такава ме помни.
Кога не получаваш ала даваш,
забравяш за рождените си дни.
Лицемерие, любовници, любов -
започват със една и съща буква.
Обещания които с послеслов,
наивно уж в душата се промъкват.
Мечтаех си с любов да се обвързвам,
но преходни оказаха се всички.
От тебе още раните превързвам,
защото бил си обич във кавички.
Не искам лицемерни пожелания
и не празнувам рождените си дни.
Изхвърлям твоите жалки подаяния
в кутията препълнена с лъжи!
04-11-2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
Много си права! Благодаря!!!
