Квантова нощ
1.1K
0
3
Вдишвам нищото, та нали съм краят,
лепкавият прах на действителността се рони,
както преди можех аз сълзи да роня.
Изгубих те някъде в света, който съществува,
а себе си в другия, онзи отляво.
Евтина е насладата да се убивам нишка по нишка,
в студен пашкул над сива бездна.
Но аз не изпитвам всичко това - аз не изпитвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислав Тодоров Всички права запазени
