Квантова нощ

Poetry » Philosophical

1.1K 0 3

Вдишвам нищото, та нали съм краят,

лепкавият прах на действителността се рони,

както преди можех аз сълзи да роня.

Изгубих те някъде в света, който съществува,

а себе си в другия, онзи отляво.

Евтина е насладата да се убивам нишка по нишка,

в студен пашкул над сива бездна.

Но аз не изпитвам всичко това - аз не изпитвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iLoop (Владислав Тодоров)

Благодаря, Ваня. Сега не бих публикувал нещо толкова гротеско но явно съм бил на друг акъл тогава! Мерси все пак

2011-10-06T14:46:34+03:00
venda (Ваня Иванова)

Познато състояние на безметежност. Светът престава да е свят, когато ти се разпаднеш.Но в "студения пашкул" може би е надеждата,раждането на пеперудатаили поредната лъжа на ума.
Хареса ми начинът, по който изразяваш себе си!

2011-09-30T20:28:41+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Прочетох.
Поздрави.

2011-02-12T21:00:10+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0