Квантова нощ

Poetry » Philosophical

1.1K 0 3

Вдишвам нищото, та нали съм краят,

лепкавият прах на действителността се рони,

както преди можех аз сълзи да роня.

Изгубих те някъде в света, който съществува,

а себе си в другия, онзи отляво.

Евтина е насладата да се убивам нишка по нишка,

в студен пашкул над сива бездна.

Но аз не изпитвам всичко това - аз не изпитвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iLoop (Владислав Тодоров)

Благодаря, Ваня. Сега не бих публикувал нещо толкова гротеско но явно съм бил на друг акъл тогава! Мерси все пак

2011-10-06T14:46:34+03:00
venda (Ваня Иванова)

Познато състояние на безметежност. Светът престава да е свят, когато ти се разпаднеш.Но в "студения пашкул" може би е надеждата,раждането на пеперудатаили поредната лъжа на ума.
Хареса ми начинът, по който изразяваш себе си!

2011-09-30T20:28:41+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Прочетох.
Поздрави.

2011-02-12T21:00:10+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9