iLoop (Владислав Тодоров)
8 9
Feb 12, 2011, 1:59 PM

Квантова нощ 

  Poetry » Phylosophy
786 0 3

Вдишвам нищото, та нали съм краят,

лепкавият прах на действителността се рони,

както преди можех аз сълзи да роня.

Изгубих те някъде в света, който съществува,

а себе си в другия, онзи отляво.

Евтина е насладата да се убивам нишка по нишка,

в студен пашкул над сива бездна.

Но аз не изпитвам всичко това - аз не изпитвам.

 

© Владислав Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Ваня. Сега не бих публикувал нещо толкова гротеско но явно съм бил на друг акъл тогава! Мерси все пак
  • Познато състояние на безметежност. Светът престава да е свят, когато ти се разпаднеш.Но в "студения пашкул" може би е надеждата,раждането на пеперудатаили поредната лъжа на ума.
    Хареса ми начинът, по който изразяваш себе си!
  • Прочетох.
    Поздрави.
Random works
: ??:??