10.06.2016 г., 13:29

Квот, такова

753 1 0
Ще престана себе си за всичко да обвинявам,
точно в този момент тази страница затварям.
Няма да мисля какво ще се случи и какво не,
пускам се по течението и ще се чувствам по-добре.

Не ми пука за тебе, почвам книга нова.
Лошо ми се пишело...мии к'вот', такова.
Правех неща, които ти никога за мене.
И равносметката...ами, изгубих страшно много време.

И да! Знам, че не бях това, което ти за мен.
Виж от твоята "любов" до каква степен съм ранен.
Или поне преди 5 минути така бях.
"Всяко зло за добро". Що за стока си разбрах.

Виж слънцето, как залязва то...
И с теб се случва абсолютно същото.
Разлика обаче е, че утре пак ще изгрее,
а ти си плод, който никога повече няма да зрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиян Иванов Всички права запазени


 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...