29.04.2016 г., 13:31

Къде да дяна бежанецът в мен?

639 0 3

Къде да дяна бежанецът в мен?

За миг да приютя душата му…

Къде, за Бога, да я съхраня

в света, погубващ и децата си?!

 

Всред безизходните руини как

да прокопая път към светлото –

затрупани цветя да съживя,

усмивки майчини и топлота?

 

Къде да дяна бежанецът в мен,

за да опазя и Човешкото...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бежанецът е събирателен образ... На страха, на всичко трептящо в сърцето. Има място, ще се приюти... Поздрав, Роси! Красиво пишеш!
  • Краси, регистрирана сте преди 21 часа и единствените Ви два коментара са под това мое стихотворение. С какво събудих специалния Ви интерес?
  • Самият финал-повик на стиха е концентриран израз на основното в него. Един въпрос, който отеква над руините на този свят и над душите ни. Чудесно стихотворение, в което доминира лаконичността, яснотата и силата на внушението и експресивността. Поздравление, Роси!
    П.П. Оценката ми за този текст е очевидна.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...