29 abr 2016, 13:31

Къде да дяна бежанецът в мен?

  Poesía
645 0 3

Къде да дяна бежанецът в мен?

За миг да приютя душата му…

Къде, за Бога, да я съхраня

в света, погубващ и децата си?!

 

Всред безизходните руини как

да прокопая път към светлото –

затрупани цветя да съживя,

усмивки майчини и топлота?

 

Къде да дяна бежанецът в мен,

за да опазя и Човешкото...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бежанецът е събирателен образ... На страха, на всичко трептящо в сърцето. Има място, ще се приюти... Поздрав, Роси! Красиво пишеш!
  • Краси, регистрирана сте преди 21 часа и единствените Ви два коментара са под това мое стихотворение. С какво събудих специалния Ви интерес?
  • Самият финал-повик на стиха е концентриран израз на основното в него. Един въпрос, който отеква над руините на този свят и над душите ни. Чудесно стихотворение, в което доминира лаконичността, яснотата и силата на внушението и експресивността. Поздравление, Роси!
    П.П. Оценката ми за този текст е очевидна.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...