Къде да дяна бежанецът в мен?

Poesía

642 0 3

Къде да дяна бежанецът в мен?

За миг да приютя душата му…

Къде, за Бога, да я съхраня

в света, погубващ и децата си?!

Всред безизходните руини как

да прокопая път към светлото –

затрупани цветя да съживя,

усмивки майчини и топлота?

Къде да дяна бежанецът в мен,

за да опазя и Човешкото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

Бежанецът е събирателен образ... На страха, на всичко трептящо в сърцето. Има място, ще се приюти... Поздрав, Роси! Красиво пишеш!

2016-04-30T22:12:48+03:00
Eia (Росица Танчева)

Краси, регистрирана сте преди 21 часа и единствените Ви два коментара са под това мое стихотворение. С какво събудих специалния Ви интерес?

2016-04-30T11:25:39+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Самият финал-повик на стиха е концентриран израз на основното в него. Един въпрос, който отеква над руините на този свят и над душите ни. Чудесно стихотворение, в което доминира лаконичността, яснотата и силата на внушението и експресивността. Поздравление, Роси!
П.П. Оценката ми за този текст е очевидна.

2016-04-30T05:48:07+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0