Apr 29, 2016, 1:31 PM

Къде да дяна бежанецът в мен?

  Poetry
641 0 3

Къде да дяна бежанецът в мен?

За миг да приютя душата му…

Къде, за Бога, да я съхраня

в света, погубващ и децата си?!

 

Всред безизходните руини как

да прокопая път към светлото –

затрупани цветя да съживя,

усмивки майчини и топлота?

 

Къде да дяна бежанецът в мен,

за да опазя и Човешкото...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бежанецът е събирателен образ... На страха, на всичко трептящо в сърцето. Има място, ще се приюти... Поздрав, Роси! Красиво пишеш!
  • Краси, регистрирана сте преди 21 часа и единствените Ви два коментара са под това мое стихотворение. С какво събудих специалния Ви интерес?
  • Самият финал-повик на стиха е концентриран израз на основното в него. Един въпрос, който отеква над руините на този свят и над душите ни. Чудесно стихотворение, в което доминира лаконичността, яснотата и силата на внушението и експресивността. Поздравление, Роси!
    П.П. Оценката ми за този текст е очевидна.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...