29 апр. 2016 г., 13:31

Къде да дяна бежанецът в мен?

640 0 3

Къде да дяна бежанецът в мен?

За миг да приютя душата му…

Къде, за Бога, да я съхраня

в света, погубващ и децата си?!

 

Всред безизходните руини как

да прокопая път към светлото –

затрупани цветя да съживя,

усмивки майчини и топлота?

 

Къде да дяна бежанецът в мен,

за да опазя и Човешкото...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бежанецът е събирателен образ... На страха, на всичко трептящо в сърцето. Има място, ще се приюти... Поздрав, Роси! Красиво пишеш!
  • Краси, регистрирана сте преди 21 часа и единствените Ви два коментара са под това мое стихотворение. С какво събудих специалния Ви интерес?
  • Самият финал-повик на стиха е концентриран израз на основното в него. Един въпрос, който отеква над руините на този свят и над душите ни. Чудесно стихотворение, в което доминира лаконичността, яснотата и силата на внушението и експресивността. Поздравление, Роси!
    П.П. Оценката ми за този текст е очевидна.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...