Безгрижен и млад бях и много грешах,
и стихове пишех, и просто летях,
унесен в мечти със радост и смях.
Във прелест цъфтеше, от слънце огрян,
край мене животът прекрасен и мил
и леко ми беше, бях вечно засмян.
И спорехме често със чичо Запрян,
музеен уредник във Харманли град,
понявга го виждах в ботуши обут
да шляпа в полето, унесен кат луд
да рови и търси старинния град,*
заровен тъдява по тези места. ...