9.03.2011 г., 10:07

Къде е смехът

628 0 2


Къде е смехът

Отидох при моя издател
и му зададох ребром въпроса:
Защо вече нямам поръчки
за стихове някакви или за проза.

Остави компютъра и ме погледна.
После взе химикала червен.
Покани ме (нямаше как) до него да седна
и бял лист разгъна пред мен.

От твоите творби вече ми писна.
Много злъч се излива от тях.
Пиши за радостта на народа
и за дома, изпълнен със смях.

Добре. Съгласих се и тръгнах.
Тръгнах смело да търся смеха.
Обиколих магазини и паркове,
а навсякъде все оная тъга...

Приближих до ограда висока, от тухли.
Ето, тук май че се чуваше смях.
А зад нея пейки, рози, дървета.
Стъпих по-високо. Зърнах и тях.

Бога ми, колко бяха щастливи.
Как си играеха те на въже...
А не бяха дечица щастливи.
Бяха все на възраст жени и мъже.

Огледах се и надписа ясно видях:
“Психоклиника” пишеше там.
Те ли са вътре или аз не разбрах,
но нийде другаде смях не дочух.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...