Къде е смехът

Отидох при моя издател
и му зададох ребром въпроса:
Защо вече нямам поръчки
за стихове някакви или за проза.

Остави компютъра и ме погледна.
После взе химикала червен.
Покани ме (нямаше как) до него да седна
и бял лист разгъна пред мен.

От твоите творби вече ми писна.
Много злъч се излива от тях.
Пиши за радостта на народа
и за дома, изпълнен със смях.

Добре. Съгласих се и тръгнах.
Тръгнах смело да търся смеха.
Обиколих магазини и паркове,
а навсякъде все оная тъга...

Приближих до ограда висока, от тухли.
Ето, тук май че се чуваше смях.
А зад нея пейки, рози, дървета.
Стъпих по-високо. Зърнах и тях.

Бога ми, колко бяха щастливи.
Как си играеха те на въже...
А не бяха дечица щастливи.
Бяха все на възраст жени и мъже.

Огледах се и надписа ясно видях:
“Психоклиника” пишеше там.
Те ли са вътре или аз не разбрах,
но нийде другаде смях не дочух.