Къде е смехът
Къде е смехът
Отидох при моя издател
и му зададох ребром въпроса:
Защо вече нямам поръчки
за стихове някакви или за проза.
Остави компютъра и ме погледна.
После взе химикала червен.
Покани ме (нямаше как) до него да седна
и бял лист разгъна пред мен.
От твоите творби вече ми писна.
Много злъч се излива от тях.
Пиши за радостта на народа
и за дома, изпълнен със смях.
Добре. Съгласих се и тръгнах.
Тръгнах смело да търся смеха.
Обиколих магазини и паркове,
а навсякъде все оная тъга...
Приближих до ограда висока, от тухли.
Ето, тук май че се чуваше смях.
А зад нея пейки, рози, дървета.
Стъпих по-високо. Зърнах и тях.
Бога ми, колко бяха щастливи.
Как си играеха те на въже...
А не бяха дечица щастливи.
Бяха все на възраст жени и мъже.
Огледах се и надписа ясно видях:
“Психоклиника” пишеше там.
Те ли са вътре или аз не разбрах,
но нийде другаде смях не дочух.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
