20.11.2011 г., 16:13

Къде е верният път?

646 0 3

КЪДЕ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ

 

Животът минава по широкия друм,

но вървим през горичка от трънки -

да намериш верния път трябва ти ум,

без жестоки борби, гонитби и спънки…

 

Щастие кълни навред като тревата,

но ние го тъпчем без милост и жал –

сал с доброта и човечност в душата

ще получиш, но трябва и ти да си дал…

 

Обичта е безоблачно звездно небе,

но не намираме щастлива звезда -

изгубили непорочността си на дете,

погубихме феята бяла на любовта…

 

Ала не скърбете, не ридайте напразно,

че съдбата ни изправя сега до стената -

грешките направиха битието омразно,

затуй потърсете в себе си човещината!...

 

Човечността е този ключ към живота,

за резето на човешкото ни щастие –

тя освобождава ни навек от хомота,

спасителна лодка от всяко нещастие!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много много силен стих! ,,ще получиш, но трябва и ти да си дал…'' Поздравления, Лили! Прегръдка!
  • Браво!Така силно и въздействащо!Поздравявам те!
  • Човещината!!!Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...