Вървя си аз, по пътя не спирам, 
тихо плача и не разбирам, 
къде си обич, живот мой, 
питам къде ли, къде ли е той...

Мисля че от лятото, не съм те виждала,
но за да се върнеш, всичко бих дала... 
липсваш ми много, но в това време, 
дори да се върнеш, дали някой ще те вземе... 

Аз бих те взела, моя обич голяма,
но теб те няма и те няма.
Не знам другите дали така те обичат, 
но аз като те видя, чак лигите ми протичат... 

И вървя си аз в този студ, замръзвам на лед
и се питам защо в магазините няма сладолед.
Къде отиде? Дори в този студ, аз не отричам,
все още го искам, защото го обичам!

Нима ще чакам до другото лято, се питам...
не мога вече, иска ми се пак да го опитам!
Докарайте сладоледи! Заредени прясно,
защото много ми липсват и ги искам ужасно. 

Искам да близна, дори за последно, 
въпреки че знам, че за гърлото сега е вредно, 
но има и заместител на сладолед,
през снежните дни, висулка от лед. 

Въпреки че е без вкус, обаче...
искам сладолед, душата ми плаче,
за него така силно, бие ми сърцето, 
но ще го видя чак другото лето!

Да докарат сега сладолед, имам съмнение, 
но искам поне един и нямам търпение, 
но ще се залъжа с висулките от лед, 
и ще чакам лятото, когато ще докарат сладолед!