11.11.2007 г., 18:01

Къде останаха хората?

815 0 8
 

Безличен свят.

Борба за оцеляване.

Неконтролируем яд

и гадене.

 

Провалени ценности.

Присмех на вълни.

И назидание.

Със съчувствие.

 

Амбиция.

За изгоден ад.

Изгубена традиция

да се стремиш към доброта.

 

Празни думи.

Изтъркани любезности.

Недействителни стени

от предубеждения.

 

Плосък свят!

Земята не е триизмерна.

И само сган.

Лицемерие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...