Къде отиде?
Къде отиде братската любов?
Потънала е някъде в забрава.
Дано да чуе моя зов, че без нея,
братко, много малко ни остава.
Самотни съчки в сложен лабиринт.
Доближи ли злото, в миг ни разрушава.
Недей тогава да очакваш бинт.
Крещим без думи — Господ да не дава!
Да не дава, братя. Но уви.
С молитви само, то не става.
Първи сме, че можем да търпим.
Но не ви ли писна да сме дойна крава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
