Къде отиде братската любов?
Потънала е някъде в забрава.
Дано да чуе моя зов, че без нея,
братко, много малко ни остава.
Самотни съчки в сложен лабиринт.
Доближи ли злото, в миг ни разрушава.
Недей тогава да очакваш бинт.
Крещим без думи — Господ да не дава!
Да не дава, братя. Но уви.
С молитви само, то не става.
Първи сме, че можем да търпим.
Но не ви ли писна да сме дойна крава.
© Виолета All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
