Къде отиде братската любов?
Потънала е някъде в забрава.
Дано да чуе моя зов, че без нея,
братко, много малко ни остава.
Самотни съчки в сложен лабиринт.
Доближи ли злото, в миг ни разрушава.
Недей тогава да очакваш бинт.
Крещим без думи — Господ да не дава!
Да не дава, братя. Но уви.
С молитви само, то не става.
Първи сме, че можем да търпим.
Но не ви ли писна да сме дойна крава.