13.09.2024 г., 20:26

Къде се загуби целият смисъл

459 0 0

Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.

Защо има щастливи дни и такива на карък?
Защо се смеем и подиграваме на човека пищисал се?
Въвлечени сме всичките в омагьосания кръг.
Не бъди просто следващия от всички "отписал се".

Всеки залез носи в себе си тъгата за някого.
Други замечтано му се любуват и благославят.
В безсмислието вярваме нелепо и сляпо,
но деня завършва скоро и звездите се показват.

Светят силно, обаче – отразяват светлината.
В себе си нямат такава – дори самотен фотон.
Никога не се предавай, не попадай в тъмнината –
"Да мислиш позитивно" е твоя нов и свят закон.

Някои хора намират смисъл далече от чувствата.
Вярват на теории, на разни-празни листове хартия.
Успокой се за кратко , бъди за малко отпусната.
Огледай се, кажи ми живота не е ли магия?

Знаем само, че някъде някога нещо се е случило.
По нежните плахи струни на ритъма танцуваме.
Виж, нашето поколение май още не е научило -
че не на пороци и страх, а на безсмислие робуваме.

Смисъла е там, където всеки сам си го посочи.
Научи се да го виждаш, бъди винаги усмихната.
Твоя път е начертан, от живота нарочен е -
а любовта е верния и неподправен път към истината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Хинкински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...