13.09.2024 г., 20:26

Къде се загуби целият смисъл

447 0 0

Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.

Защо има щастливи дни и такива на карък?
Защо се смеем и подиграваме на човека пищисал се?
Въвлечени сме всичките в омагьосания кръг.
Не бъди просто следващия от всички "отписал се".

Всеки залез носи в себе си тъгата за някого.
Други замечтано му се любуват и благославят.
В безсмислието вярваме нелепо и сляпо,
но деня завършва скоро и звездите се показват.

Светят силно, обаче – отразяват светлината.
В себе си нямат такава – дори самотен фотон.
Никога не се предавай, не попадай в тъмнината –
"Да мислиш позитивно" е твоя нов и свят закон.

Някои хора намират смисъл далече от чувствата.
Вярват на теории, на разни-празни листове хартия.
Успокой се за кратко , бъди за малко отпусната.
Огледай се, кажи ми живота не е ли магия?

Знаем само, че някъде някога нещо се е случило.
По нежните плахи струни на ритъма танцуваме.
Виж, нашето поколение май още не е научило -
че не на пороци и страх, а на безсмислие робуваме.

Смисъла е там, където всеки сам си го посочи.
Научи се да го виждаш, бъди винаги усмихната.
Твоя път е начертан, от живота нарочен е -
а любовта е верния и неподправен път към истината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Хинкински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...