Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.

Защо има щастливи дни и такива на карък?
Защо се смеем и подиграваме на човека пищисал се?
Въвлечени сме всичките в омагьосания кръг.
Не бъди просто следващия от всички "отписал се".

Всеки залез носи в себе си тъгата за някого.
Други замечтано му се любуват и благославят.
В безсмислието вярваме нелепо и сляпо,
но деня завършва скоро и звездите се показват.

Светят силно, обаче – отразяват светлината.
В себе си нямат такава – дори самотен фотон.
Никога не се предавай, не попадай в тъмнината –
"Да мислиш позитивно" е твоя нов и свят закон.

Някои хора намират смисъл далече от чувствата.
Вярват на теории, на разни-празни листове хартия.
Успокой се за кратко , бъди за малко отпусната.
Огледай се, кажи ми живота не е ли магия?

Знаем само, че някъде някога нещо се е случило.
По нежните плахи струни на ритъма танцуваме.
Виж, нашето поколение май още не е научило -
че не на пороци и страх, а на безсмислие робуваме.

Смисъла е там, където всеки сам си го посочи.
Научи се да го виждаш, бъди винаги усмихната.
Твоя път е начертан, от живота нарочен е -
а любовта е верния и неподправен път към истината.