7.01.2008 г., 15:32

Къде си

707 0 2
Къде е твоята усмивка?

Къде е твоето лице?

Защо не можеш ти да ме обичаш,

знаейки, че сърцето ми без теб ще умре?

Сълза проливам сега в мрака, чакайки твоя жадуван поглед!

Живея аз сама в мрака, опитвайки се аромата ти да доловя!

Но оставам само с очакване проклето, няма те сега

и не ще те има никога в света!

Обичай ме!

Аз съм само една прашинка от света голям,

но пак обичай ме, защото моето сърце за теб милее

и за теб сълзи пилее!

Вървя сега из улици самотни,

бучи и вятърът студен,

къде си ти, за да ме сгрееш

с погледа си толкова смирен.

А на сутринта слънцето изгрява,

събуждам се в ореол от лъчи

и виждам чудо на чудесата,

чудо за моите очи!

Стоиш пред мен изправен,

снажен и толкова красив.

И няма по-прекрасен

от теб в този момент!

Мигът дългоочакван дойде.

Целуна ме по устни зажаднели ти

и за миг сърцето ми спря да диша,

на теб ти се отдаде завинаги!

Крещя с очи не си отивай,

остани с мен!

Бъди завинаги птица белокрила,

лети, но се върни във моя плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ари Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм само една прашинка от света голям,

    но пак обичай ме, защото моето сърце за теб милее

    и за теб сълзи пилее!
    Харесва ми...!Поздравчета
  • Добре дошла, мила Ари!
    Красив стих си сътворила, копнежен!!!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...