Jan 7, 2008, 3:32 PM

Къде си

  Poetry » Love
710 0 2
Къде е твоята усмивка?

Къде е твоето лице?

Защо не можеш ти да ме обичаш,

знаейки, че сърцето ми без теб ще умре?

Сълза проливам сега в мрака, чакайки твоя жадуван поглед!

Живея аз сама в мрака, опитвайки се аромата ти да доловя!

Но оставам само с очакване проклето, няма те сега

и не ще те има никога в света!

Обичай ме!

Аз съм само една прашинка от света голям,

но пак обичай ме, защото моето сърце за теб милее

и за теб сълзи пилее!

Вървя сега из улици самотни,

бучи и вятърът студен,

къде си ти, за да ме сгрееш

с погледа си толкова смирен.

А на сутринта слънцето изгрява,

събуждам се в ореол от лъчи

и виждам чудо на чудесата,

чудо за моите очи!

Стоиш пред мен изправен,

снажен и толкова красив.

И няма по-прекрасен

от теб в този момент!

Мигът дългоочакван дойде.

Целуна ме по устни зажаднели ти

и за миг сърцето ми спря да диша,

на теб ти се отдаде завинаги!

Крещя с очи не си отивай,

остани с мен!

Бъди завинаги птица белокрила,

лети, но се върни във моя плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ари All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз съм само една прашинка от света голям,

    но пак обичай ме, защото моето сърце за теб милее

    и за теб сълзи пилее!
    Харесва ми...!Поздравчета
  • Добре дошла, мила Ари!
    Красив стих си сътворила, копнежен!!!
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...