19.04.2011 г., 21:03 ч.

Къде си, Боже? 

  Поезия
1280 0 25

Все се питам – къде ли си, Боже -

в шепа пръст или в купол на храм,

или в кръста на сетното ложе? -

само знам, че си някъде там...

 

Може би си във майчина ласка,

в тъжен хлип, уловил се за плач,

или в детски усмихната пляска,

върху бащина бръчка по здрач?

 

Там си, Боже, в очите на стареца,

споменуващ любовния плам,

във греховната, тежката раница

на гърба ни по Път начертан...

 

Във мечтата  красива се рееш

и в молитвата с дъх на сълзи,

и светлика  в душите ни сееш

със невидима зрън от звезди...

 

Във невярата скрил си се – зная,

и се смееш с протегната длан,

и ни казваш: „Смъртта не е края,

а е просто вълшебен Сезам”...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??