Къде си, Боже?
Все се питам – къде ли си, Боже -
в шепа пръст или в купол на храм,
или в кръста на сетното ложе? -
само знам, че си някъде там...
Може би си във майчина ласка,
в тъжен хлип, уловил се за плач,
или в детски усмихната пляска,
върху бащина бръчка по здрач?
Там си, Боже, в очите на стареца,
споменуващ любовния плам,
във греховната, тежката раница
на гърба ни по Път начертан...
Във мечтата красива се рееш
и в молитвата с дъх на сълзи,
и светлика в душите ни сееш
със невидима зрън от звезди...
Във невярата скрил си се – зная,
и се смееш с протегната длан,
и ни казваш: „Смъртта не е края,
а е просто вълшебен Сезам”...
© Михаил Цветански All rights reserved.
