19.12.2013 г., 20:29 ч.

Къде си, Господи?... 

  Поезия
442 0 2

Мразя да рисувам небеса.

Господи, рисува ми се маса.

Даже и да бъде празна тя,

пак да я рисувам съм съгласен.

 

Четири крака, върху земна твърд,

нищо че Земята е сферична.

Сякаш е засукала от гръд 

празното проклятие кармично.

 

Четири крака - символ на любов,

а любов е символ на картина.

Планината се оглежда в ров,

а ровът се вглежда във лавините.

 

И над тях искрят безброй звезди,

сякаш се множат да ги разпитвам,

а небето, Господи, мълчи...

Масата жужи, ала не стихва.

 

До детайл аз масата я знам,

за небето само предполагам.

Чистата душа е моят храм,

а на друга аз не ще залагам.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти от сърце! Ценя всяка дума когато знам, че е истинска. Писах ти в пощата. Ако човек не поглежда надолу, няма да знае, че има нива...Равнината не е предпочитана поне от мен в поезията, но в стремежа нагоре се случва и слизания. Грешките - учат. Благодаря ти още веднъж.
  • Вал,
    Признавам първите три куплета.
    Те са силните. Доминантните.
    Останалото е пълнеж.
    Без извинение.
    Знаеш колко те ценя. Колко ти вярвам като поет.
    Затова не мога да те аплодирам служебно.
    Последните ти 2 куплета висят. В безтегловност са. Нищо общо нямат с първите 3.
    Ти си човек на емоциите.
    Отдавам недовършеността, т. е. липсата на перфектна завършеност, на тях.
    Много е трудно сам да се редактираш когато си дяволски добър поет.
    Но истинският,
    големият,
    винаги трябва да изисква повече от себе си.
    Да се редактира 100 пъти, да се чете с очите на всеки читател - и простака, и интелектуалеца.
    Иначе "рожбата" му е уродлива. Макар всичко да и е наред, пръстите й ще са слети с ципа, което също е вид изкривеност.
    Аз не пиша затова, за да не "раждам" недоносчета.
    Дано ме разбереш. И простиш за болезнената искреност.
Предложения
: ??:??