19.12.2013 г., 20:29

Къде си, Господи?...

630 0 2

Мразя да рисувам небеса.

Господи, рисува ми се маса.

Даже и да бъде празна тя,

пак да я рисувам съм съгласен.

 

Четири крака, върху земна твърд,

нищо че Земята е сферична.

Сякаш е засукала от гръд 

празното проклятие кармично.

 

Четири крака - символ на любов,

а любов е символ на картина.

Планината се оглежда в ров,

а ровът се вглежда във лавините.

 

И над тях искрят безброй звезди,

сякаш се множат да ги разпитвам,

а небето, Господи, мълчи...

Масата жужи, ала не стихва.

 

До детайл аз масата я знам,

за небето само предполагам.

Чистата душа е моят храм,

а на друга аз не ще залагам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце! Ценя всяка дума когато знам, че е истинска. Писах ти в пощата. Ако човек не поглежда надолу, няма да знае, че има нива...Равнината не е предпочитана поне от мен в поезията, но в стремежа нагоре се случва и слизания. Грешките - учат. Благодаря ти още веднъж.
  • Вал,
    Признавам първите три куплета.
    Те са силните. Доминантните.
    Останалото е пълнеж.
    Без извинение.
    Знаеш колко те ценя. Колко ти вярвам като поет.
    Затова не мога да те аплодирам служебно.
    Последните ти 2 куплета висят. В безтегловност са. Нищо общо нямат с първите 3.
    Ти си човек на емоциите.
    Отдавам недовършеността, т. е. липсата на перфектна завършеност, на тях.
    Много е трудно сам да се редактираш когато си дяволски добър поет.
    Но истинският,
    големият,
    винаги трябва да изисква повече от себе си.
    Да се редактира 100 пъти, да се чете с очите на всеки читател - и простака, и интелектуалеца.
    Иначе "рожбата" му е уродлива. Макар всичко да и е наред, пръстите й ще са слети с ципа, което също е вид изкривеност.
    Аз не пиша затова, за да не "раждам" недоносчета.
    Дано ме разбереш. И простиш за болезнената искреност.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...