19 дек. 2013 г., 20:29

Къде си, Господи?...

631 0 2

Мразя да рисувам небеса.

Господи, рисува ми се маса.

Даже и да бъде празна тя,

пак да я рисувам съм съгласен.

 

Четири крака, върху земна твърд,

нищо че Земята е сферична.

Сякаш е засукала от гръд 

празното проклятие кармично.

 

Четири крака - символ на любов,

а любов е символ на картина.

Планината се оглежда в ров,

а ровът се вглежда във лавините.

 

И над тях искрят безброй звезди,

сякаш се множат да ги разпитвам,

а небето, Господи, мълчи...

Масата жужи, ала не стихва.

 

До детайл аз масата я знам,

за небето само предполагам.

Чистата душа е моят храм,

а на друга аз не ще залагам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце! Ценя всяка дума когато знам, че е истинска. Писах ти в пощата. Ако човек не поглежда надолу, няма да знае, че има нива...Равнината не е предпочитана поне от мен в поезията, но в стремежа нагоре се случва и слизания. Грешките - учат. Благодаря ти още веднъж.
  • Вал,
    Признавам първите три куплета.
    Те са силните. Доминантните.
    Останалото е пълнеж.
    Без извинение.
    Знаеш колко те ценя. Колко ти вярвам като поет.
    Затова не мога да те аплодирам служебно.
    Последните ти 2 куплета висят. В безтегловност са. Нищо общо нямат с първите 3.
    Ти си човек на емоциите.
    Отдавам недовършеността, т. е. липсата на перфектна завършеност, на тях.
    Много е трудно сам да се редактираш когато си дяволски добър поет.
    Но истинският,
    големият,
    винаги трябва да изисква повече от себе си.
    Да се редактира 100 пъти, да се чете с очите на всеки читател - и простака, и интелектуалеца.
    Иначе "рожбата" му е уродлива. Макар всичко да и е наред, пръстите й ще са слети с ципа, което също е вид изкривеност.
    Аз не пиша затова, за да не "раждам" недоносчета.
    Дано ме разбереш. И простиш за болезнената искреност.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...