Къде си, Господи?...

Comments

• 

  valiordanov (Валентин Йорданов)

  Благодаря ти от сърце! Ценя всяка дума когато знам, че е истинска. Писах ти в пощата. Ако човек не поглежда надолу, няма да знае, че има нива...Равнината не е предпочитана поне от мен в поезията, но в стремежа нагоре се случва и слизания. Грешките - учат. Благодаря ти още веднъж.

  2013-12-21T18:36:14+02:00
• 

  ria (Гергана Иванова)

  Вал,
  Признавам първите три куплета.
  Те са силните. Доминантните.
  Останалото е пълнеж.
  Без извинение.
  Знаеш колко те ценя. Колко ти вярвам като поет.
  Затова не мога да те аплодирам служебно.
  Последните ти 2 куплета висят. В безтегловност са. Нищо общо нямат с първите 3.
  Ти си човек на емоциите.
  Отдавам недовършеността, т. е. липсата на перфектна завършеност, на тях.
  Много е трудно сам да се редактираш когато си дяволски добър поет.
  Но истинският,
  големият,
  винаги трябва да изисква повече от себе си.
  Да се редактира 100 пъти, да се чете с очите на всеки читател - и простака, и интелектуалеца.
  Иначе "рожбата" му е уродлива. Макар всичко да и е наред, пръстите й ще са слети с ципа, което също е вид изкривеност.
  Аз не пиша затова, за да не "раждам" недоносчета.
  Дано ме разбереш. И простиш за болезнената искреност.

  2013-12-21T13:19:27+02:00