Къде си, Господи?...

valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469

Dec 19, 2013, 8:29 PM

Poetry

493 0 2

Мразя да рисувам небеса.

Господи, рисува ми се маса.

Даже и да бъде празна тя,

пак да я рисувам съм съгласен.

Четири крака, върху земна твърд,

нищо че Земята е сферична.

Сякаш е засукала от гръд

празното проклятие кармично.

Четири крака - символ на любов,

а любов е символ на картина.

Планината се оглежда в ров,

а ровът се вглежда във лавините.

И над тях искрят безброй звезди,

сякаш се множат да ги разпитвам,

а небето, Господи, мълчи...

Масата жужи, ала не стихва.

До детайл аз масата я знам,

за небето само предполагам.

Чистата душа е моят храм,

а на друга аз не ще залагам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valiordanov (Валентин Йорданов)

2013-12-21T18:36:14+02:00

Благодаря ти от сърце! Ценя всяка дума когато знам, че е истинска. Писах ти в пощата. Ако човек не поглежда надолу, няма да знае, че има нива...Равнината не е предпочитана поне от мен в поезията, но в стремежа нагоре се случва и слизания. Грешките - учат. Благодаря ти още веднъж.
ria (Гергана Иванова)

2013-12-21T13:19:27+02:00

Вал,
Признавам първите три куплета.
Те са силните. Доминантните.
Останалото е пълнеж.
Без извинение.
Знаеш колко те ценя. Колко ти вярвам като поет.
Затова не мога да те аплодирам служебно.
Последните ти 2 куплета висят. В безтегловност са. Нищо общо нямат с първите 3.
Ти си човек на емоциите.
Отдавам недовършеността, т. е. липсата на перфектна завършеност, на тях.
Много е трудно сам да се редактираш когато си дяволски добър поет.
Но истинският,
големият,
винаги трябва да изисква повече от себе си.
Да се редактира 100 пъти, да се чете с очите на всеки читател - и простака, и интелектуалеца.
Иначе "рожбата" му е уродлива. Макар всичко да и е наред, пръстите й ще са слети с ципа, което също е вид изкривеност.
Аз не пиша затова, за да не "раждам" недоносчета.
Дано ме разбереш. И простиш за болезнената искреност.