28.11.2022 г., 23:18 ч.

Къде си, моя слънчева магийо 

  Поезия
335 3 4

Недей ме разпилявай, като вятър,

това ще е последният ми шанс.

Аз зная колко жадни са полята

и зная, че ноември е във транс.

 

Земята е напукана и чака

безумни дъждове и снегове.

Безжалостен часовникът тиктака

и няма сила, дето да го спре.

 

Очаква ме необуздана ледност –

сърцето търси пристан за живот.

Родил съм се с неистова копнежност

за лято, за хармония, за плод.

 

Уви, сега безмерността ме дебне –

на луднали стихии до откат.

Къде си, ех, така си ми потребна,

ти, слънчева магийо в този свят!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??