Nov 28, 2022, 11:18 PM

Къде си, моя слънчева магийо 

  Poetry
337 3 4

Недей ме разпилявай, като вятър,

това ще е последният ми шанс.

Аз зная колко жадни са полята

и зная, че ноември е във транс.

 

Земята е напукана и чака

безумни дъждове и снегове.

Безжалостен часовникът тиктака

и няма сила, дето да го спре.

 

Очаква ме необуздана ледност –

сърцето търси пристан за живот.

Родил съм се с неистова копнежност

за лято, за хармония, за плод.

 

Уви, сега безмерността ме дебне –

на луднали стихии до откат.

Къде си, ех, така си ми потребна,

ти, слънчева магийо в този свят!

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??