Къде си, моя слънчева магийо
Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака
безумни дъждове и снегове.
Безжалостен часовникът тиктака
и няма сила, дето да го спре.
Очаква ме необуздана ледност –
сърцето търси пристан за живот.
Родил съм се с неистова копнежност
за лято, за хармония, за плод.
Уви, сега безмерността ме дебне –
на луднали стихии до откат.
Къде си, ех, така си ми потребна,
ти, слънчева магийо в този свят!
© Данаил Таков All rights reserved.
