Къде си, омайнице?
Къде си, омайнице, дето плени ме?
Внезапно изчезна. От мене се скри.
И дума не каза. Край мене премина.
Сърцето без тебе пак тук ще тъжи.
Омайнице мила! Защо ме измъчваш?
Обичаш шегите. Къде си сега?
От нейде ме гледаш, на други се случваш.
И пращаш усмивка към мойта тъга.
Омайнице мила! Аз щом те намеря,
не ще те изпусна от свойте ръце.
И знай ще покрия, омайнице моя,
със нежни целувки туй хитро лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
