Къде си, омайнице, дето плени ме?
Внезапно изчезна. От мене се скри.
И дума не каза. Край мене премина.
Сърцето без тебе пак тук ще тъжи.
Омайнице мила! Защо ме измъчваш?
Обичаш шегите. Къде си сега?
От нейде ме гледаш, на други се случваш.
И пращаш усмивка към мойта тъга.
Омайнице мила! Аз щом те намеря,
не ще те изпусна от свойте ръце.
И знай ще покрия, омайнице моя,
със нежни целувки туй хитро лице.
© Христо Костов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
