Къде си, омайнице, дето плени ме?
Внезапно изчезна. От мене се скри.
И дума не каза. Край мене премина.
Сърцето без тебе пак тук ще тъжи.
Омайнице мила! Защо ме измъчваш?
Обичаш шегите. Къде си сега?
От нейде ме гледаш, на други се случваш.
И пращаш усмивка към мойта тъга.
Омайнице мила! Аз щом те намеря,
не ще те изпусна от свойте ръце.
И знай ще покрия, омайнице моя,
със нежни целувки туй хитро лице.
© Христо Костов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
