Където изгревът е буден
Смокините зоват на юг,
където изгревът е буден.
Нахлува зима, но напук
душата към морето плува.
И гали меките вълни,
безбрежно хоризонта милва,
вълшебно охлювче мълви,
и топъл пясък го повива.
Като на чайките сестра,
прегръщам вятъра със риза,
която гони се с брега
за новата милувка с бриза.
Косите ми във вихрен бяг
преливат в залез огнедишащ.
Море, сърцето ми ще спре
ако във сънищата липсваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
