Смокините зоват на юг,
където изгревът е буден.
Нахлува зима, но напук
душата към морето плува.
И гали меките вълни,
безбрежно хоризонта милва,
вълшебно охлювче мълви,
и топъл пясък го повива.
Като на чайките сестра,
прегръщам вятъра със риза,
която гони се с брега
за новата милувка с бриза.
Косите ми във вихрен бяг
преливат в залез огнедишащ.
Море, сърцето ми ще спре
ако във сънищата липсваш.
© Криси All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
