И всички тръгнаха на път,

да търсят хляба си далече.

Така разбърка се светът

и друг отдавна си е вече.

По- близки ли ще сме си днес

говорейки си от екрана?

Расте технически прогрес,

животът ни зомбиран стана.

Когато чумата отново

по нашите души почука,

не й отваряй, а със слово

ти потърси ме... аз съм тука,

където любовта е жива

и вечно млада, и красива!

Говорят ни за хуманизъм,

за щастие, за свободата...

Наложил маската, цинизъм,

ни дърпа все към тъмнината.

И споменът ни е изгубен,

и бъдещето брули вятър,

и в този хаос в теб съм влюбен,

но не във роля, в стар театър.

Когато чумата отново

по нашите души почука,

не й отваряй, а със слово

ти потърси ме... аз съм тука,

където любовта е жива

и вечно млада, и красива!

На сцената прахът е само,

завеса даже не помръдва.

Във залата е просто нямо,

невежеството злото сбъдва.

И призрак, ако искаш ти,

безспир в съня си ме наричай,

но твоето сърце лети

към мен и с него ме обичай.

Когато чумата отново

по нашите души почука,

не й отваряй, а със слово

ти потърси ме... аз съм тука,

където любовта е жива

и вечно млада, и красива!

Не мога с плам да вляза в храма,

претъпкан е от грехове.

И Бог- Творецът там го няма,

от Небесата Той зове.

Да вярвам до безкрайност искам,

че истината побеждава.

Надежда в дланите си стискам,

духът един не се предава.

Когато чумата отново

по нашите души почука,

не й отваряй, а със слово

ти потърси ме... аз съм тука,

където любовта е жива

и вечно млада, и красива!