25.02.2006 г., 23:31

Където те намирам

1.3K 0 2

Във парка кривите пътеките
отвеждат ме в сакрален кът.
Олющените бели пейки
на слънцето след дъжд сега блестят.

От тях са три без облегалки,
четвъртата ни гледа с гръб.
Едно момиче нечии коси грижовно гали
и влюбено и двамата мълчат.

На пейката, която чезне в сянка,
под клоните на мрачното дърво
е друга двойка - непознати,
обсъждащи загубен таен път.

А мястото на две е разделено -
отляво - сянка; отдясно - светлина.
В средата тихичко приседна
една самотна възрастна жена.

Отпуснати ръцете й едвам държаха
прозрачно пликче с едър портокал.
Във езерцето вече има само бурен,
ала и двете гледахме натам.

Не зная аз дали на тези хора
направило е впечатление, че там
на пейката последна, до завоя
седи човек, от слънцето огрян.

Дали видяха те на сянка
как гарваните чоплят влажната земя.
А там, където слънце пада,
един графитен гълъб отлетя.

Тревата в мрака зелене,
но не личи прекрасната роса.
На светлина тя весело се смее,
полюшвана от птичите крила.

Аз някога не подозирах, но ето - вече зная,
че всяко нещо сменя своя ход;
че хората си тръгват, птиците отлитат,
че даже сянката дарява нов живот

на нежни или черни мисли,
в зависимост с кого или дали делиш.
На пейките със дамата седяхме не самички,
а във компания на друго време
                                       и на друг живот.

На А.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Девора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...