винаги вали когато
не трябва...
или може би точно тогава
и само... ако обичаш
дъжда
над разплакани рамене
и онзи красив глас
режещ пространството на аз и ти
самонараняване
до болка
без право на избор
или изтънчена лудост по Буковски
с рисунка за любов
по дъждовния гръб на нощта
топли думи
за храна на мокро врабче
сплетени мигове в полутъмно
с черно горчиво кафе
сълзящо изписващи
топлия път от върха на мислите
до онзи ъгъл...
където започва дъжда
след теб…
музика... Adele - Set fire to the rain
© Магдалена Костадинова Всички права запазени