6.12.2012 г., 19:41

Кълбо

1K 1 3

Кълбо от тръни съм!

Бодлива!

Не ме докосвай -

много ще боли.

Създавам рани.

И ранима съм.

От думи тежки

в мен винаги кърви.

Различна съм!

И толкова чуплива -

изпълнена с безброй пукнатини.

Лепя ги здраво

и добре прикривам

раните -

от себе си дори.

Кълбо от тръни съм!

И здраво се забивам,

и тръните остават.

И боли!

Като оса съм -

щом ужиля,

умирам бързо,

но жилото стои!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...