6.12.2012 г., 19:41

Кълбо

1K 1 3

Кълбо от тръни съм!

Бодлива!

Не ме докосвай -

много ще боли.

Създавам рани.

И ранима съм.

От думи тежки

в мен винаги кърви.

Различна съм!

И толкова чуплива -

изпълнена с безброй пукнатини.

Лепя ги здраво

и добре прикривам

раните -

от себе си дори.

Кълбо от тръни съм!

И здраво се забивам,

и тръните остават.

И боли!

Като оса съм -

щом ужиля,

умирам бързо,

но жилото стои!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...