22.05.2007 г., 20:05

Кълбо ариаднена прежда

1.2K 0 7
Клептоманска е тази надежда,
да открадна дъха ти с очи.
От очите ти свят да изрежа.
Да съм цяла колажна от "Ти".

Да отскубна на слънцето корена,
да го вържа за теб. Против уроки.
Да съм гарванов, ангелски полет,
с дъх на смях, с ореол от кичури.

Одисейна е тази надежда!
Пак тъка. Пак разплитам платното.
Свят-кълбо ариаднена прежда
във дланта на една Пенелопа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...