20.08.2011 г., 15:36

Кълчищени строфи

1K 0 11

Не ми се пишат някакви бъртвежи...

От всяко кихане да правя песен.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Господ цяла Вечност да съм бесен.


На изказ се научих от Живота

и думите по моему подреждам.

На дните си кълбото сиво мотам -

не се тъче сатен от мойта прежда...


Кълчищени са мойте строфи - дращят...

И лустро в римите ми не търсете.

В златисти кошници цветя не пращам -

несъвместим съм с другите поети...


Не ми се пишат никакви бъртвежи...

Писалката от себе си съм скрил.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Бог отдавна всичко съм простил...








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На изказ се научих от Живота
    и думите по моему подреждам.

    И аз така!
    Поздрави!!!
  • Не винаги сатенът е само лъскавина,Мите!
    Той е и качество..
    Поздравления за стиха!
  • Много качествен стих, чете се на един дъх и определено се запомня!
  • С Цвети. Задълбочеността, смислеността, имането какво да се каже и моженето - да се изрази вълнуващото по подходящ художествен начин, за да се постигне силно въздействие, лично на мен това ми прави добро впечатление и ме кара да препрочитам някои произведения. Особено уважавам сарказма, сатирата и хумора, стига да са поднесени интересно.
    Богатата душевност и знанията на автора, съчетани с впечатлителността му и умението да се изразява по собствен начин, допринасят за създаването на качествени произведения.
    Поздрав за замислящото стихотворение, Митко!
  • "Затуй поетите избрани
    са често тъжни и сами -
    сърцата им кървящи рани,
    стихът им - извор на мечти!"

    Сърдечен поздрав,Митко!Хубав стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...