20.08.2011 г., 15:36

Кълчищени строфи

1K 0 11

Не ми се пишат някакви бъртвежи...

От всяко кихане да правя песен.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Господ цяла Вечност да съм бесен.


На изказ се научих от Живота

и думите по моему подреждам.

На дните си кълбото сиво мотам -

не се тъче сатен от мойта прежда...


Кълчищени са мойте строфи - дращят...

И лустро в римите ми не търсете.

В златисти кошници цветя не пращам -

несъвместим съм с другите поети...


Не ми се пишат никакви бъртвежи...

Писалката от себе си съм скрил.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Бог отдавна всичко съм простил...








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На изказ се научих от Живота
    и думите по моему подреждам.

    И аз така!
    Поздрави!!!
  • Не винаги сатенът е само лъскавина,Мите!
    Той е и качество..
    Поздравления за стиха!
  • Много качествен стих, чете се на един дъх и определено се запомня!
  • С Цвети. Задълбочеността, смислеността, имането какво да се каже и моженето - да се изрази вълнуващото по подходящ художествен начин, за да се постигне силно въздействие, лично на мен това ми прави добро впечатление и ме кара да препрочитам някои произведения. Особено уважавам сарказма, сатирата и хумора, стига да са поднесени интересно.
    Богатата душевност и знанията на автора, съчетани с впечатлителността му и умението да се изразява по собствен начин, допринасят за създаването на качествени произведения.
    Поздрав за замислящото стихотворение, Митко!
  • "Затуй поетите избрани
    са често тъжни и сами -
    сърцата им кървящи рани,
    стихът им - извор на мечти!"

    Сърдечен поздрав,Митко!Хубав стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...