20 ago 2011, 15:36

Кълчищени строфи

  Poesía
1K 0 11

Не ми се пишат някакви бъртвежи...

От всяко кихане да правя песен.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Господ цяла Вечност да съм бесен.


На изказ се научих от Живота

и думите по моему подреждам.

На дните си кълбото сиво мотам -

не се тъче сатен от мойта прежда...


Кълчищени са мойте строфи - дращят...

И лустро в римите ми не търсете.

В златисти кошници цветя не пращам -

несъвместим съм с другите поети...


Не ми се пишат никакви бъртвежи...

Писалката от себе си съм скрил.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Бог отдавна всичко съм простил...








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На изказ се научих от Живота
    и думите по моему подреждам.

    И аз така!
    Поздрави!!!
  • Не винаги сатенът е само лъскавина,Мите!
    Той е и качество..
    Поздравления за стиха!
  • Много качествен стих, чете се на един дъх и определено се запомня!
  • С Цвети. Задълбочеността, смислеността, имането какво да се каже и моженето - да се изрази вълнуващото по подходящ художествен начин, за да се постигне силно въздействие, лично на мен това ми прави добро впечатление и ме кара да препрочитам някои произведения. Особено уважавам сарказма, сатирата и хумора, стига да са поднесени интересно.
    Богатата душевност и знанията на автора, съчетани с впечатлителността му и умението да се изразява по собствен начин, допринасят за създаването на качествени произведения.
    Поздрав за замислящото стихотворение, Митко!
  • "Затуй поетите избрани
    са често тъжни и сами -
    сърцата им кървящи рани,
    стихът им - извор на мечти!"

    Сърдечен поздрав,Митко!Хубав стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...