Aug 20, 2011, 3:36 PM

Кълчищени строфи

  Poetry
1K 0 11

Не ми се пишат някакви бъртвежи...

От всяко кихане да правя песен.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Господ цяла Вечност да съм бесен.


На изказ се научих от Живота

и думите по моему подреждам.

На дните си кълбото сиво мотам -

не се тъче сатен от мойта прежда...


Кълчищени са мойте строфи - дращят...

И лустро в римите ми не търсете.

В златисти кошници цветя не пращам -

несъвместим съм с другите поети...


Не ми се пишат никакви бъртвежи...

Писалката от себе си съм скрил.

Мен може дяволът да ме разнежи -

на Бог отдавна всичко съм простил...








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • На изказ се научих от Живота
    и думите по моему подреждам.

    И аз така!
    Поздрави!!!
  • Не винаги сатенът е само лъскавина,Мите!
    Той е и качество..
    Поздравления за стиха!
  • Много качествен стих, чете се на един дъх и определено се запомня!
  • С Цвети. Задълбочеността, смислеността, имането какво да се каже и моженето - да се изрази вълнуващото по подходящ художествен начин, за да се постигне силно въздействие, лично на мен това ми прави добро впечатление и ме кара да препрочитам някои произведения. Особено уважавам сарказма, сатирата и хумора, стига да са поднесени интересно.
    Богатата душевност и знанията на автора, съчетани с впечатлителността му и умението да се изразява по собствен начин, допринасят за създаването на качествени произведения.
    Поздрав за замислящото стихотворение, Митко!
  • "Затуй поетите избрани
    са често тъжни и сами -
    сърцата им кървящи рани,
    стихът им - извор на мечти!"

    Сърдечен поздрав,Митко!Хубав стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...