Не ми се пишат някакви бъртвежи...
От всяко кихане да правя песен.
Мен може дяволът да ме разнежи -
на Господ цяла Вечност да съм бесен.
На изказ се научих от Живота
и думите по моему подреждам.
На дните си кълбото сиво мотам -
не се тъче сатен от мойта прежда...
Кълчищени са мойте строфи - дращят...
И лустро в римите ми не търсете.
В златисти кошници цветя не пращам -
несъвместим съм с другите поети...
Не ми се пишат никакви бъртвежи...
Писалката от себе си съм скрил.
Мен може дяволът да ме разнежи -
на Бог отдавна всичко съм простил...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
и думите по моему подреждам.
И аз така!
Поздрави!!!