Кълни в снега кокиче
По щъркели, изгубили компаса си,
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували,
откраднах пролетното петолиние.
В очите им, снежинките целували,
се крия пак. От зимното униние.
Изплитат лястовиците от преждата,
на своя устрем сърчице - предполетно.
Кълни в снега кокиче. И надеждата,
че топло ще е. Шарено. И пролетно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
