25.03.2008 г., 7:36

Кълнове

799 0 15

Вече в мен запролетява –

пукват семенца, кълнат.

Отболяваш, отболяваш –

и наяве, и в съня.

 

Под прозореца ми стъпки –

някой спира тук с копнеж...

Ако още съм ти скъпа,

сам опитай да го спреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах оптимизма ти!Желая ти пролетно настроение, Ели!
  • ''И ще стане

    по-хубав

    светът.''

    Без съмнение
  • Поднесохте ми букет от мили думи и усмивки.
    Бладодаря ви, приятели! Обичам ви!
  • Поезията ти ми въздейства като пролетта - зарежда ме с чистота, копнеж за красота и обновление. Поздрав за чаровния копнеж!
  • Дано ,Ели !Дано!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...