28.06.2006 г., 16:38

КЪМ АНОНИМНИЯ ДВОЙКАДЖИЯ

932 0 13

КЪМ АНОНИМНИЯ ДВОЙКАДЖИЯ

Твърде висша е честта

Че за теб хабя слова,

Но държах да ти е ясно

Че за мене е прекрасно

В този сайт да прочета,

КОМЕНТАРА към стиха!!!

Туй че ти паразитираш

Докато сред нас сърфираш

никой тук не го е еня,

тук се искат ОТКРОВЕНИЯ !!!

Ако искаш анонимно

да показваш негативност –

все едно ще ми е, малък,

ти за мен си твърде жалък

и навярно тъй си свикнал,

в анонимност си се тикнал-

че на светло за беда

ще се види ГЛУПОСТТА !!!

Ако малко смелост имаш-

Отговаряй ми във рими

С думи ти проговори

Или просто ИЗЧЕЗНИ !!!

 

26.06.2006


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, отдавна не ме преследват никакви оценки, аз самата изобщо не пиша такива, защото думите имат повече стойност от някакви си цифри, сега като гледам това стихче, ми е смешно
  • Наболяла тема в сайта,мила!И не е отскоро това!
    Милион и сто пъти-Благодаря!!!!
    Стихът ти е ВЪРХА!!!!!!!
    Много,много ти благодаря за него!
    И мен все още ме преследват тези двойки!!!!
  • точно
  • Браво за смелостта и добрия стих, Диди!
  • Фига?Очень мало!
    Да сменим пръста направо.

    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...