Към безкрая
584
0
2
Неподправена, чиста емоция -
всепоглъщащ и бистър поток
в мен бушува - нестихваща нося я,
утолявам ламтежа жесток.
Глад и жажда - за близост, за щастие,
споделени със светли души,
вдъхновяващи звездния порив
на сърцето, което лети.
Във високи, безбрежни пространства,
где се реят безстрашни орли,
Ти не бой се! Подай ми ръката си,
към безкрая със мен полети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
