Sep 14, 2013, 6:41 PM  

Към безкрая

591 0 2

Неподправена, чиста емоция -
всепоглъщащ и бистър поток 
в мен бушува - нестихваща нося я,
утолявам ламтежа жесток.

Глад и жажда - за близост, за щастие,
споделени със светли души,
вдъхновяващи звездния порив
на сърцето, което лети.

Във високи, безбрежни пространства,
где се реят безстрашни орли,
Ти не бой се! Подай ми ръката си,
към безкрая със мен полети! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...