Sep 14, 2013, 6:41 PM  

Към безкрая

588 0 2

Неподправена, чиста емоция -
всепоглъщащ и бистър поток 
в мен бушува - нестихваща нося я,
утолявам ламтежа жесток.

Глад и жажда - за близост, за щастие,
споделени със светли души,
вдъхновяващи звездния порив
на сърцето, което лети.

Във високи, безбрежни пространства,
где се реят безстрашни орли,
Ти не бой се! Подай ми ръката си,
към безкрая със мен полети! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....