Към безсмъртие
Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната Есен така,
от светла любов озарена,
води ме твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!
D. Patton
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
