5 nov 2010, 14:43

Към безсмъртие 

  Poesía » De amor
525 0 6

Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,    
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето  ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната  Есен така,
от светла любов озарена,
води ме  твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!
D. Patton

© Дейзи Патън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??