Nov 5, 2010, 2:43 PM

Към безсмъртие 

  Poetry » Love
496 0 6

Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,    
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето  ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната  Есен така,
от светла любов озарена,
води ме  твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!
D. Patton

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??