12.10.2013 г., 2:13

Към Дякона

797 1 5
Към Дякона

Не на деветнайсти февруари-
днес ще падна, Дяконе, пред тебе.
Днес си сам. Не ще ме изпреварят.
Без бесило май си непотребен.

Ала не за хули коленича,
Дяконе, а тихо да се моля:
Дай любов- без нея тук сме ничии!
Дай ни вяра! Дух ни дай и воля!

Дай от погледа си- за светило,
за небе, за знаме, за завивка!
Век и половина след бесилото
няма от кого друг да поискаме.

Няма на кого да се надяваме,
няма пред кого да коленичим.
Като зайци тук се въдят дяволи,
ти, след Бог, остана ни едничък.

Затова в студения октомври
коленича, Дяконе, пред тебе.
Да ти кажа тихо, че те помним.
Че те чакаме. Че си потребен.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...